Седем часа и половина сън.  Достатъчно е.  Или по-точно - почти достатъчно е.  А почти е по-добре от съвсем, защото ако е съвсем, всичко е точно, ако всичко е точно то губи смисъл, ако губи смисъл - живот няма.  А живот има и е хубав.

Кафе, казвате...  Да, защо не.  Кафе като кафе - в чаша.  И защо ми е кафе - питам се - като седем и половина е добре?  Навик, вероятно.  Излизам, като нищо съм на работа, но е рано и не влизам.

Хора.  Говорим, помня, после работа, после не знам.

Седем и половина - едно добро начало.  Наспаните деца са насънуваните деца.  Недоспиването е знак за недоверие в следващия ден.  Може да си обещая по седем и половина всеки ден.  Но едва ли - човек има достатъчно дългове, няма защо да се товари и с обещания.  Но днес, тази сутрин, седем и половина е добре.

Така започна един хубав ден.  В Австралия вече е happy hour..